*номинации за награда Икар 2019 на Здрава Каменова за главна женска роля
*награда Икар 2019 на Павел Терзийски за музика
Една овца, две овце, три овце... Пред малката къща на една сляпа гадателка се вие върволица от хора. Стоят и чакат да съмне, а тя сънува. Един бял овен я води през пътеките на времената. Тя минава през опожарено село в Тракия през 1913 г., пътят й пресича бягащо на Запад момче от 1990 г., среща една изгубена крава от 2018 г., чува гласовете на неродените от 2030 г. Хора от всички краища на света, от минало и бъдеще, я дърпат за ръцете и искат да разкажат историята си. Всички те търсят нещо или бягат от нещо, къщите сменят стопаните си и всички къщи са изоставени, а всички хора - бездомни. Но това е само сън, нали?
Автор и изпълнител: Здрава Каменова
Режисьор и драматург: Гергана Димитрова
Музика на живо: Павел Терзийски
Видео на живо и костюм: Никола Налбантов
Асистент-режисьор: Олга Кочанова
Пространствено решение - Наташа фон Щайгер
Фотограф @ Ute Langkafe l MAIFOTO
Продуценти: европейската мрежа „Undernational Affairs", Център за култура и дебат „Червената къща", театър „Максим Горки"/ студио Я (Берлин), театър "Ноймаркт" (Цюрих) в партньорство с организация "36 маймуни"
Благодарим на Михаил Мелтев за помощта при събирането на документалния материал.
Премиера:
14 октомври 2018 от 19:30 ч., „Червената къща"
19 и 20 октомври 2018 от 19:00 ч., Берлин, Студио Я, театър „Максим Горки"
14, 15 декември 2018 19:00 ч., Цюрих, Ноймаркт театър
Повече информация:
Спектакълът е част от проекта „Къщи, обитавани от духове" или „Haunted Houses" –мултинационална копродукция за неосъществимата идея за чиста нация. В началото на 20 век и след Първата световна война историята е белязана от процеси на насилствено прогонване на големи маси от население и етническо прочистване на региони. Целта е ясно да се заяви, че новоформираните национални държави са чисти и хомогенни, докато само век назад същите територии са били мултиетнически. Това е и причината за възникналите конфликти и войни между страните от Балканите в периода 1912–1923 г., довели до сключване на договори, регулиращи „обмена на населението" между воюващите държави като средство за умиротворяване. До каква степен оказва влияние над нас тази илюзия за въображаема хомогенна общност?
Театрални компании от София, Атина и Истанбул използват документални източници, за да проследят историческите вълни на преселения в периода между 1912–1923 г., връщайки изоставените къщи и техните жители отново към живот. Близо година екипите проучват и разменят идеи. В резултат те развиват три театрални вечери, които ще бъдат представени на фестивала „Война и мир" в Берлин. Представленията са създадени в три различни града, но са свързани помежду си. Заедно те разкриват колко плашещо сродни са днешните политически призиви за чистота и единство на нацията спрямо тези от близкото минало.