ГОВОРИ МИ!!!

ГОВОРИ МИ!!!

от Андрю Бовел

Превод: Валентин Ганев

Сценичвн вариант: Николай Младенов

Постановка: доц. Веселин Ранков, Николай Младенов, Светослав Добрев

Хореография: Александър Манджуков

Музика: Златко Митрески

Сценография: Никола Налбантов

Костюми: SISLEY Селекция на костюми: Евгения Сърбева

Мултимеия: Никола Налбантов и Евгения Сърбева

По идея на Николай Младенов

Участват: Димитър ЕНЧЕВ, Любен КЪНЕВ, Йоана ВЪРБИЧКОВА, Фахрадин ФАХРАДИНОВ, Георги АСЕНОВ, Христина АНГЕЛОВА, Рая БЕЛЕВА, Елена БЪРДАРСКА, Силвия СТАНОЕВА, Георги АСЕНОВ, Алфидин АХМЕДОВ, Анелия ЛУЦИНОВА, Виолета МАРКОВСКА, Иваил СИМЕОНОВ, Веселин СТОЯНОВ, Велизар ВЕЛИЧКОВ – Визо, Виолета МАРКОВСКА, Анелия ЛУЦИНОВА – СТУДЕНТИ ОТ КЛАСА НА доц. Веселин Ранков

 

„Говори ми !!!” Това се опитва да каже всеки един от нас на човека до себе си – обичан, обичащ; не обичан, необичащ. Спектакълът „Говори ми” излиза от рамките на традиционното схващане за театър. Представлението съчетава в себе си разнообразни театрални практики. Актьорско майсторство, танц, психология, мода и мултимедия се смесват на сцената, за да изградят една пълнокръвна картина на взаимоотношенията между хората в съвременното ни общество. Две семейства разменят партньорите си в една и съща нощ, по един и същ начин без дори да подозират. Никой не знае за изневярата на другия до момента, в който съвестта не проговаря. Отговорност към другия или егоизъм!? Това дава началото на цяла лавина от взаимно свързани случки и събития, които няма да пощадят дори и невинните. Точката на преплитане е мистериозното изчезване на една жена. Накрая не всеки ще оцелее. „Не си мисли, че хората са различни”. „Не си мисли, че хората са еднакви”. Зад едни и същи постъпки се крият дълбоко вкоренени предразсъдъци и коренно противоположни мотиви. Какви са те едва ли някой може да разбере лесно. Австралийският драматург Андрю Бовел разглежда взаимоотношенията на тези хора, като доказва тезата, че всяко действие носи последствие, което рано или късно ни застига. Пиесата е написана през 1996 година и бързо набира популярност както в Австралия, така и в Европа. Произведението носи оригиналното заглавие „Speaking In Toungues”, което в превод е „Глосолалия”, термин произлизащ от библейското явление говорене на различни, непознати езици, но също така се отнася за несвързано приказване при тежки нервни състояния и неадекватност. Скоро след първата й премиера тя печели австралийската награда за най-добра пиеса, а през 2001 година е преработена във филмов вариант под заглавието „Лантана”. Получава повече от десет големи награди, сред които и наградата на гилдията на филмовите критици за най-добър сценарий през 2003 година.