ПАНДОРА

ПАНДОРА

Спектакъл на Балет Арабеск

музика – Пол ван Брюхе (Холандия), Петър Дундаков (България)
хореография – Боряна Сечанова
сценография, костюми и анимация – Никола Налбантов
текст на песните – Берто Рейндерс (Холандия)

Солисти : Теодора Стефанова, Марина Попова, Валери Миленков, Васил Дипчиков и Стефан Вучов

За спектакъла

В „Пандора“авторите проектират най-актуалните проблеми на съвременното общество – превишаването на мярата, престъпването на границите и наказанието, логичен завършек на едно нарушение или ново предизвикателство.Проектът изследва мита за Пандора като рефлексия на мита за Прометей, чиито корени се губят в най-великата криза на човечеството – прехода на неговото очовечаване. Пандора е мистичен спектакъл-ритуал , който превежда публиката през трансцеденталното ,несъзнавано ниво на човешкия архетип.

Спектакълът разказва историята на Пандора в седем картини – Пандора, седемте смъртни грехове и тяхната проекция в нейното съзнание.Пандора – коя е тя?. Защо не я чувахме досега? Приемахме ли я за даденост….очевидно, но тя не ни обвинява за това. Тя е една от нас смъртните, тя е първата смъртна жена, майката на първото родено дете. За първи път чуваме гласа на Пандора, която разказва на нейната дъщеря своята история – коя е тя и за какво е тук? “Светът е нещастен – аз ли го направих?”

На всичките й въпроси и терзания на сцената откликват тела и сенки, които я приемат, отхвърлят, изоставят, а след това я включват в чувствена вакханалия. Над танцуващите тела почти неотменно е тъмното звездно небе, всемира, в който от време на време се появяват тайнствени мъглявини – възбуждащи и успокояващи…

Един от най-силните и въздействащи елементи на това представление е музиката. Тя ни предоставя щедро и вълнуващо своя трактовка за взаимоотношенията между божественото и човешкото. По удивително органичен начин съчетава сякаш абстрактния звук на всемира със сетивната, “телесна” красота на човешкия глас.

Международният проект Пандора провокира не само с идеята си, но и с отворената формула за участници от различни изкуства, държави, традиции и светогледи. Българските фолклорни гласове предизвикват холандския композитор Пол Ван Брюхе да интерпретира световния мит за Пандора през тембрите на балканите.

Това е един спектакъл, който прехвърля мостове между минало и съвременност, спектакъл който съчетава българското с европейското, елинското с постмодернизма.